напред назад Обратно към: [Лирична проза][Гео Милев][СЛОВОТО]



Септември


Когато в полунощ от седмия етаж разтворя душния прозорец високо над града - в безкрайността на здрачните кръгозори трептят разеяни безбройни светлини - прозорци, витрини, фенери, - градът лежи като огромна хилядоглава, хилядоока хидра, която един ден внезапно ще се идправи страшна и свирепа: пред осветените прозорзи с копринени завеси, над безгрижните покриви, под които екнат акорди на пиано, оркестри, грамофони, изтягат се тлъсти бедра в гладко изгладени панталони по меки плюшени фотьойли, отоманки - върху обкичени с книжни цветя естради извиват се женски нозе, позабулени с прозрачни роклички от тюл, люлеят се посред шампанско разголени гърди пред груби погледи, размътени от похот.

О свирепа хидра на разплата, хилядоглава, хилядоока с безбройните светлини на нощния град, очакващ дванайсетия час.

Далече, из утробата на черни облаци, се ражда кървава луна.

 


напред горе назад Обратно към: [Лирична проза][Гео Милев][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух