напред назад Обратно към: [Лирична проза][Гео Милев][СЛОВОТО]



Ноември


Когато великата човешка вълна прелее гигантски и застрашително над здания, над покриви, над кули - о трясък и прасък на греди и керемиди под нейната тежест - и могъщиятрев на последния прилив - и отчаяният, изплашеният писък. Бунт!

Ний градим барикади: съндъци, бурета, бали с хартия: оплющене на жилавите мускули - барикади, с червени знамена над тях.

Високо от покривите тракат дръзки картечници: шеметно въртение - тълпи, ескадрони, топове, бронирани автомобили - по улици, площади, дворове...

Срещу гвардейските казарми внезапно: два страшни реда стрелци с червени ленти на ръка.

Ний градим барикади, ний копаем вал: между Вчера и Утре.

Спартакус!

 


напред горе назад Обратно към: [Лирична проза][Гео Милев][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух