Обратно към: [Ранни стихотворения][Гео Милев][СЛОВОТО]

Над пъстрий водовърт от нощни светлини

жълти, фенери, дим - простира се нощта,

прозирна и самотна, и на висини

с тайнствени ръце, високо над света,

като свещен съсъд, издига в самота

на "Свети Павел" тъмнозеления купол.

Заплетени от век в стъкла и дим, и лампи -

                        скитат

безсънните тълпи на вавилоновия град:

и стенят; ала кой ще чуй какво те питат?

и ще чуят ли те сами - любимите от нас -

глас от всевишна песен?

Аз виждам ви очите, всички вас

ви знам, но там, но там:

кой устни ще отвори, кой ще отвори:

"Не, аз не знам, не знам!"

А свети Павел ням,

с един надменен жест отдръпва се назад

зад непрогледните завеси на среднощний здрач,

като че някъде в пожарен блян унесен.

Тъй скитат, цяла нощ - под огън - тълпите с

                непрестанен плач.

Обратно към: [Ранни стихотворения][Гео Милев][СЛОВОТО]