напред назад Обратно към: [Ранни стихотворения][Гео Милев][СЛОВОТО]



Дрезден


Аз боя се от смеховете,

от злите женски смехове,

аз се боя от радостта им,

о техний златен, слънчев крясък.

 

Като пияни тамбурини

след мене те звучат неспирно;

но аз не смея да ги видя

в навалицата пъстра смесен...

 

О, светли смехове вечерни,

зад мене що звучат неспирно:

дали са радост или присмех,

зъл присмех над ненужна горест?

 


напред горе назад Обратно към: [Ранни стихотворения][Гео Милев][СЛОВОТО]
© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух