Обратно към: [Кафепоеми][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

Върху силно черно кафе - няколко капки

сладък шоколадов сироп... Вали

смътен унес над любовите кратки

там, където димят силуети в следесенните мъгли -

уж я постигаш, но все я губиш твоята вечна любима,

докато рукне накрая сироп от бял кокос

като снежен небесен откос

право в сърцето на безлюбовната зима.

Обратно към: [Кафепоеми][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 2003 Пламен Дойнов. Всички права запазени!