напред назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Гробовете пеят....


Гробовете пеят. За хиляден път - пеят.

И ангелски хор, и дяволски хор - нека.

Гробовете тътнат. Подобно момински гърди - зреят

и удря небето с преситена пръст - всеки.

 

Сред мъртвите ври прощалното ехо - сиво,

танцува пръстта, препълва нощта, и бавно

пълзи песента и разстила катранена грива,

и думите блъскат: Всички в смъртта са равни...

 

Красива измама, противна измама - върла!

Последните бабички толкоз отдавна не плачат.

Шуми паметта - и извира от моето гърло

безпътен и ням, безличен и глинен, здрачът.

 

Дали да извикам? Измамното равенство мърда.

Гробовете пукат - гробарят във смях се залива

И казва: - Тук всички сме толкова мъртви,

че вече не знаем кои са останали живи.

 


напред горе назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1992 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух