напред назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Тук почива Злати Петров


Тук почива Злати Петров

... - 1914 г.

отъ съпруга Мария

 

Жива е още Мария!

Страстна е още Мария!

Бяла Мария ънува своя законен жених.

- Мъртъв съм, моя Марийо!

Червей ме смуче, Марийо!

Люшка се, гнила и няма, вратнята дето затрих.

 

Век се помина без Злати.

Мята се бяла Мария,

любене лудо сънува, взрив на небе и на плът.

Тичат добри кандидати,

в злато очите й мият.

Бяла Мария лекува с пепел горещата гръд.

 

Черна е бяла Мария!

Ей ако можеш, изпий я!

Ала ще рухнеш в скръбта й, ще се задавиш от мрак.

Стара е вече Мария,

суха, но жива магия.

Търси със любещи нокти гнилия мъртъв юнак.

 

Булка Мария го търси.

Баба Мария ридае,

гроба изравя - земята зъзне пред божия срам.

Злати в небето се кръсти.

Злати в небето копае,

прави пролука в небето - да я изтегли от там.

 


напред горе назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1992 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух