напред назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Иван Александров Радев


Иван Александров Радев

21.ІХ.1939 - 18.ХІІ.1967 г.

 

Женихът мъртъв се завръща от безпределните поля,

от щръкналите му джобове надничат прегладнели въшки,

избива силна свободата по слепоочията мъжки

и раменете му обгръща неописуема мъгла.

 

Незнаен, той връхлита в двора, отваря портата с ритник,

изпод хрущящите му стъпки запява грапаво чакъла.

Вдовицата му скача гола - със мъж - изкарва си акъла,

едва успява да забие във сянката му остър вик.

 

Ала женихът прекосява слуха на своя грешен дом,

прозореца разтваря, пада, и дълго тъмнината пие,

в самозабравата си жадна не вижда лунната филия

и за невидимото плаче, пиян от мрака, мълчешком.

 

Но той не иска да ограби на всички влюбени нощта

и да опипа всяка болка с върха на жълтите си пръсти -

той иска само да усети дали е време да възкръсне,

и ако времето настане, да влезе в нечия душа.

 


напред горе назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1992 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух