напред назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Румяна Димкова Александрова


Румяна Димкова Александрова

1955 - 1978

 

Тези хищни невинни мъже,

от градините дето прииждат,

тътрят кошове, влажни от грижи,

носят хладни подбити нозе.

 

Сгромолясват лукавия свят

под езика ми, страстен до блясък,

и намират в корема ми ласкав

долината на нежната смърт.

 

Всяка грижа у мен изгоря.

А мъжете нетрайни и нощни

сбират свойте изстинали мощи

между топлите мои бедра.

 

Но го няма мъжът... Като в рай

прекосявам клюкарската пяна

аз - светицата черна Румяна,

с ореоли от кучешки лай.

 


напред горе назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1992 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух