напред назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Петър Пенчев


Петър Пенчев

журналист

1933 - 1979

 

Вик изгря в полунощ, като мартенско слънце прокъсан,

и в плачовния бяс трепетликова мъка запя.

И когато убийците се завиха във сънища мръсни,

някой взе на ковчега капака и заложи капан.

 

И се втурнаха червеи, подлудиха се тлъсти къртици,

разпиляха трупа и подгониха крехкия дух -

и духът се изви - светна Петър в самотна тревица,

а над нея увисна небе със оловен търбух.

 

Но тревицата тръгна и търбухът се сви и потече

на пенливи потоци зелена небесна вода.

И настана за Петър любов! Легна нежната вечност,

приласка го със дъжд, облада го отново с дъжда...

 

А убийците вече сънуваха новата яма,

как услугват с въже на последния тъжен човек.

И тиктака над мене на лъскав конец черен камък,

и очите ми трескави дирят небе за ковчег...

 


напред горе назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1992 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух