напред назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Тодор Минев


Тодор Минев

1941 - 1983 г.

 

Като космос блести необятната градска пустиня,

в кръчмите светят зелени и сити мухи -

там танцува пияният призрак на Тодор Минев

със огромни уста, от които извира химн:

 

- Аз бях хубав и зъл, нощен гений на всички пройдохи,

можех здраво да пия и силно да псувам властта;

всяка вечер изгрявах, изплувах от пепел и похот,

но сега ми завиждат, задето дойдох от смъртта.

 

А смирените гният! На мене се падна да бъда

онзи дух между вас, който стряска, възкръсва и бди,

и танцува от сласт, и избира душите отвъдни,

и щастлив се налива със вино от млади звезди.

 

Ще ви смеля от страх, ще ви глътна в море от забрава

и ще скитат безгласни еднаквите ваши съдби,

като сенки незнайни - изпънати, смешни, стоглави -

и скръбта многогласа над космичния град ще тръби...

 

От пиянския тънц съня на градчето изстина,

и архангел невзрачен със дрипав воал закръжи.

И танцува пияният призрак на Тодор Минев,

ала Тодор не знае и кротко в земята лежи.

 


напред горе назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1992 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух