напред назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Стефан Дечев Манев


Стефан Дечев Манев

15.Х.1923 - 7.ІХ.1970

 

Забравата - любимата жена,

с катранени коси, с ръце от тръни,

пленява, хапе, гали с пръсти сънни

в леглата от студени рамена.

 

Примъква се разголена и зла,

страстта на капки дъжд по нея свети,

духът се задушава малолетен

в играта на пластичните тела.

 

След празника забравата сумти

преситена, и тръгва със фенера -

прокажени градчета ще намери

и жълтия им смях ще приюти.

 

Лицата им с любов ще заличи

и в бездната от сенки ще захвърли.

Излъсквай, памет, острото ми гърло -

под призрака на нейните очи!

 


напред горе назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1992 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух