напред назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Валентин


Валентин 1970 - 1982

 

Кладенецът екна, с плясък ме погълна,

хитро ме прободе стръмна тъмнина.

Споменът за мене всеки ден препълва

човчица на птица, гърло на свиня.

 

Слънцето се врътва, в кладенеца скача -

Споменът за мене хвръква към дома.

Татко го налага и го пльосва смачкан

в кладенеца кален, в мътната земя.

 

Щура се, търкаля Споменът сиротен.

Зъбите си чеше в него тъжен плъх.

Вкупом се надвесват жадните животни,

лижат, благославят влажния ми дъх.

 


напред горе назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1992 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух