напред назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



На милата Пина


На милата Пина

от мама, татко и батко

 

Сочна, горчива

раната зрее,

плач я залива

нощем в бордея.

 

Татко й слага

гнойната шапка,

мама си ляга

с нея без татко.

 

Раната расне,

свири във джоба,

силна и страстна

расне до гроба.

 

В пруста се смее,

примки заприда,

раната зрее,

раната иде.

 

С хляба мухлясва,

плува в клозета

и вампирясва

в сънища клети.

 

И е безмерно

мизерно и наше

гетото черно

с раната страшна.

 

Ето го татко,

ето я мама,

ето го батко,

гол, по пижама...

 

Бягат и светят

петите им ледни -

но и в небето

раната дебне.

 

И е безмерно

мизерно и свято

гетото черно -

креп за душата.

 


напред горе назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1992 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух