напред назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



д-р Младен Г. Панов


д-р Младен Г. Панов

1914 - 1965

 

Като сълзици буквите са ясни:

безсмъртна горест... лекар-акушер...

Обграждат Къщата невинни страстите

с пера от гълъб гарваново чер.

 

В легендите от хорицата сричани

разкъсват непомилвани жени

и молят се невидими момичета,

зазидани в прозрачните стени.

 

Велик покой. Коя от вас ще писне,

принцеси жални с мраморни лица?

С ботуши глухи в Къщата - единствени -

разхождат се случайните деца.

 

Те трополят, издуват сиви бузи,

вратата търсят да избягат вън

и мятат се безпаметно с нахлузени

чувалчета от разтреперан сън.

 

И виждам: тук на масата сме същите -

дечицата със розови лица.

Мечтаем да освободим от Къщата

спасените от щъркела деца.

 


напред горе назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1992 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух