напред назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Жанет Богомилова Свиленова


Жанет Богомилова Свиленова

18.VІІІ.1964 - 14.ХІІ.1983

 

Минава измислена, малка,

наметнала облак за блуза,

краката й - тъмни писалки

зачеркват дъждовната музика.

 

Над мене разсънена слиза,

прегазва ме, вдига ме, спира...

дъждът всепроникващ и близък

в ръцете й, леден, замира.

 

И люшва се тялото струнно,

повлича небето, треперят

бедрата - змийорки безумни

пленени във мрежа от нерви.

 

И танцът е толкоз прощален

в последния жест на всемира.

Дъждът се отприщва - и жален

в очите ми още вибрира...

 


напред горе назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1992 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух