напред назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Ана


Ана 1936 - 1970

 

Любовница бях на кмета,

събирах изящни белези.

Но хищно обичах Петър,

почти колкото себе си...

 

Спя в моята тясна стая

с гердани от златни червеи,

тунели насън дълбая

да стигна да Петър ледена.

 

Но хлътвам във чужди стаи...

- Ей, Петре, къде си, дяволе?

Не мога да те позная

сред толкова кости каменни.

 

Позна ли ме? Аз съм Ана,

проклетата твоя булчица.

От ходене ми остана

една посивяла ключица.

 


напред горе назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1992 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух