напред назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Валери Георгиев Новаков


Валери Георгиев Новаков

р. 19.І.1956 - п. 28.ІІІ.1973 г.>/i>

 

Морето обсеби момчето, изтръгна дъха,

нахлу в дробовете, тършува и блъска из тях,

тунели дълба, позна на живота греха -

и смело удари в ушите ни морския смях.

 

Изплува момчето - зелено изпито кълбо -

и то засънува как носи митични крила,

и как се отлепя с пращене невръстна любов

от краткото тяло, излято от райска мъгла.

 

Излита на гларуса правата бяла кама,

отнася съня, но преди да изчезне съня,

изчезва духа... после дълго победно се смя

гласът на охранена риба с лице на луна.

 

И пламваха сухи далечните наши съдби,

и вееше пепел над плажа продупчен от зной.

Протяжно в гърдите ни къса се, пада и би

камбаната хладна на смъртния древен прибой.

 


напред горе назад Обратно към: [Post festum][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1992 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух