![]() ![]() Павел влиза влюбенна него*
Павел влиза влюбен в сладостния пъкъл, саблено синее голото му рамо. Росни се примъкват златни кукуряци, розови мадами. Плаче камък Павел, малък и забавен. И ще нарисува с думите си стари гибелното гробно гърло на Лодкаря.
Гърлото е златно, златно и дълбоко. Ала Павел срича сухите си листи. И от свян се мокрят облите оченца, бузите хълмисти: Колко ни обича! И сред нас потича: Можеш да напишеш тая вечер Павел. Можеш да изтриеш тая вечер Павел.
Ала вече свършват думите му стари. И ще лъсне нямо гърлото съдрано, ще ехти вулгарно в гипсови усмивки, в дървени камбани. Гасне пламък Павел, страстен и забравен. Нека станем, нека видим как догаря в гибелното гробно гърло на Лодкаря.
Е.
* Листът с това посвещение беше откъснат и поставен в края на бележника на Емилия Н., но след внимателна преценка стана ясно, че всъщност той съдържа първото стихотворение, вписано в бележника (бел.съст.).
![]() ![]() ![]()
© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!
|