напред назад Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Павел влиза влюбен


на него*

 

Павел влиза влюбен в сладостния пъкъл,

саблено синее голото му рамо.

Росни се примъкват

златни кукуряци, розови мадами.

Плаче камък Павел,

малък и забавен.

И ще нарисува с думите си стари

гибелното гробно гърло на Лодкаря.

 

Гърлото е златно, златно и дълбоко.

Ала Павел срича сухите си листи.

И от свян се мокрят

облите оченца, бузите хълмисти:

Колко ни обича!

И сред нас потича:

Можеш да напишеш тая вечер Павел.

Можеш да изтриеш тая вечер Павел.

 

Ала вече свършват думите му стари.

И ще лъсне нямо гърлото съдрано,

ще ехти вулгарно

в гипсови усмивки, в дървени камбани.

Гасне пламък Павел,

страстен и забравен.

Нека станем, нека видим как догаря

в гибелното гробно гърло на Лодкаря.

 

Е.

 


* Листът с това посвещение беше откъснат и поставен в края на бележника на Емилия Н., но след внимателна преценка стана ясно, че всъщност той съдържа първото стихотворение, вписано в бележника (бел.съст.).

 


напред горе назад Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух