напред назад Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Страната на измамените братя


на Добромир

 

Възлезе змеят с глинена усмивка,

взел на ръце Синът на самотата.

Настана кървав сън с коронка черна.

Кой нарисува този древен писък

в страната на измамените братя?

Чуй, бебето от тишина трепери!

 

И нежно го заклинат: Хайде, пей! -

очите на прокажения змей.

 

Туптят зелените очи на змея,

свенливо капят кървави камбанки

и кожата на бебето звънти

под струйки сладостни от кръв и мляко.

Но още му е рано да запее

или не иска още да запее,

или не може вече да запее

в страната на измамените братя.

 

Но то расте разумно и дебело,

едрее мълчаливо - като круша

от приказка. То възмъжава, слуша,

яде и зубри ноти, плюе смело,

и бели кости в дланите си мели,

и мръсни думи с челюстта си мели,

и нека до саморазплата мели

в страната на измамените братя!

 

Но мрачно го заклинат: Хайде пей! -

очите на прокажения змей.

 

Виж, вече се люлее смъртно змеят,

пращят, пулсират ципестите лапи,

Синът на самотата - гол и ням -

блести от страх, език протяга грапав...

Но казват, че не може да запее,

не вярват, че накрая ще запее.

Но скъсва сам езика си - и пее

в страната на измамените братя.

 

И плъзва в него змейската проказа,

и той блажен във ноктите й пее.

Виж, колко е красив и късен змеят,

как се залива в смях и кръв заразна...

Но кой ще чуе песента позната

в страната на измамените братя?

 

Отива си Синът на самотата -

струи смрадта от пеещите рани.

И той ще издими изпод земята -

в могилата за стари графомани -

до Бойко Пенчев, Пламен Дойнов, Гошо Господинов,

до още два-три достолепни трупа.

Изискан плъх сърцето му ще хрупа,

ще пие блага кръв наместо вино.

 

И онова измислено момиче

ще се стопи на гроба полуголо

в ръцете на разпасания юни.

Ще видим как момичето се стича

и после нежно, нежно ще се молим

прокаженият змей да го целуне.

 

П. Д.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух