![]() ![]() Страната на измамените братяна Добромир
Възлезе змеят с глинена усмивка, взел на ръце Синът на самотата. Настана кървав сън с коронка черна. Кой нарисува този древен писък в страната на измамените братя? Чуй, бебето от тишина трепери!
И нежно го заклинат: Хайде, пей! - очите на прокажения змей.
Туптят зелените очи на змея, свенливо капят кървави камбанки и кожата на бебето звънти под струйки сладостни от кръв и мляко. Но още му е рано да запее или не иска още да запее, или не може вече да запее в страната на измамените братя.
Но то расте разумно и дебело, едрее мълчаливо - като круша от приказка. То възмъжава, слуша, яде и зубри ноти, плюе смело, и бели кости в дланите си мели, и мръсни думи с челюстта си мели, и нека до саморазплата мели в страната на измамените братя!
Но мрачно го заклинат: Хайде пей! - очите на прокажения змей.
Виж, вече се люлее смъртно змеят, пращят, пулсират ципестите лапи, Синът на самотата - гол и ням - блести от страх, език протяга грапав... Но казват, че не може да запее, не вярват, че накрая ще запее. Но скъсва сам езика си - и пее в страната на измамените братя.
И плъзва в него змейската проказа, и той блажен във ноктите й пее. Виж, колко е красив и късен змеят, как се залива в смях и кръв заразна... Но кой ще чуе песента позната в страната на измамените братя?
Отива си Синът на самотата - струи смрадта от пеещите рани. И той ще издими изпод земята - в могилата за стари графомани - до Бойко Пенчев, Пламен Дойнов, Гошо Господинов, до още два-три достолепни трупа. Изискан плъх сърцето му ще хрупа, ще пие блага кръв наместо вино.
И онова измислено момиче ще се стопи на гроба полуголо в ръцете на разпасания юни. Ще видим как момичето се стича и после нежно, нежно ще се молим прокаженият змей да го целуне.
П. Д.
![]() ![]() ![]()
© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!
|