Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

Вълчетата от ягодите сучат.

Избива сладка кръв върху венците.

Дъждовното безмълвие трепти

в следите от човешките пети.

Телата на вълчетата се сплитат

и в танца на целувките се учат.

А виното на ягодите дращи

сърцата им под козините. Слепи

муцунките мъждукат и горят,

любовно обещават силна смърт

на птици и елени. Никне пепел

в очите ранни, в жилките пълзящи.

Прозира острието на тъгата

във зъбките на тихите вълчета.

Заспива най-самотното вълче,

сънят му между другите тече,

увлича ги и те прозрачни светят -

светулки хищни в плач на бавен вятър.

И топлите тела умират слети.

Вълчетата сънуват ангел тъмен...

И се разлива ягодова смърт

по улея до чезнещата гръд -

недей, незнайна моя, ще покълнем

в гората на пияните вълчета.

Павел

Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!