![]() ![]() ГоратаВълчетата от ягодите сучат. Избива сладка кръв върху венците. Дъждовното безмълвие трепти в следите от човешките пети. Телата на вълчетата се сплитат и в танца на целувките се учат.
А виното на ягодите дращи сърцата им под козините. Слепи муцунките мъждукат и горят, любовно обещават силна смърт на птици и елени. Никне пепел в очите ранни, в жилките пълзящи.
Прозира острието на тъгата във зъбките на тихите вълчета. Заспива най-самотното вълче, сънят му между другите тече, увлича ги и те прозрачни светят - светулки хищни в плач на бавен вятър.
И топлите тела умират слети. Вълчетата сънуват ангел тъмен... И се разлива ягодова смърт по улея до чезнещата гръд - недей, незнайна моя, ще покълнем в гората на пияните вълчета.
Павел
![]() ![]() ![]()
© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!
|