напред назад Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Гората


Вълчетата от ягодите сучат.

Избива сладка кръв върху венците.

Дъждовното безмълвие трепти

в следите от човешките пети.

Телата на вълчетата се сплитат

и в танца на целувките се учат.

 

А виното на ягодите дращи

сърцата им под козините. Слепи

муцунките мъждукат и горят,

любовно обещават силна смърт

на птици и елени. Никне пепел

в очите ранни, в жилките пълзящи.

 

Прозира острието на тъгата

във зъбките на тихите вълчета.

Заспива най-самотното вълче,

сънят му между другите тече,

увлича ги и те прозрачни светят -

светулки хищни в плач на бавен вятър.

 

И топлите тела умират слети.

Вълчетата сънуват ангел тъмен...

И се разлива ягодова смърт

по улея до чезнещата гръд -

недей, незнайна моя, ще покълнем

в гората на пияните вълчета.

 

Павел

 


напред горе назад Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух