напред назад Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



П плюс E равно на ВЛ


Моята Емилия се дави

в примката на белите дантели,

слънцето у нея се избели,

разцъфтя утробата лукава.

 

Тръгна ален бяс, изгря в очите

сладкото сърце на карнавала,

затуптя Емилия - изпита,

кървава, дълбока, пощуряла...

 

Твоята кожа е целият свят, Емилия.

Твоето ложе е люлчина смърт, Емилия.

 

Рухнаха гърдите й високи.

- Миличка, как искам да огъна

твойто слънце с хладните си зъби,

шията ти - под дъга от нокът.

 

И избих очите, и ги плиснах.

(Моята Емилия се моли!)

Разполових утробата набола -

и езикът ягодов увисна...

 

.................................................

 

Бяга убиецът бял,

ех, милия!

Свети в димящата кал

Емилия.

 

Котенце ближе от студ

душицата.

Плаче над нежния труп

полиция.

 

 

Павел

 


напред горе назад Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух