напред назад Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Жертвоприношение


Госпожо, съблечете скръбната коприна,

махнете непотребните дантели!

Аз ще откъсна двете обли дюли,

ухаещи на гълъбово вино -

в което плуват жални светлини

и мигли на преминали жени.

 

Свалете после тая кожа стара,

градината със розови овали -

ще ги нарежа с шпагата си зряла

на резени, покрити с тънка пара.

И само синя вена - жилав бог -

ще пружинира като смок пред скок.

 

И нека да сте вена, само вена! -

Ожесточен камшик в амфитеатър,

една безкрайна синя връв, с която

си връзват гащите във безистена,

отровна струна или къс конец,

зашил стомаха на площаден жрец.

 

Но кротка е смъртта... Над нас възлиза

възвишено сияние от ножа.

Аз искам само вената, госпожо,

безпаметно, безписмено, по риза...

И чувам хор от ангелски сърца

в гърдите на заченати деца.

 

Започвам да записвам: виждам, плачат

къртици над червените си кожи...

Аз омотавам вената, госпожо,

около моя врат пъпчив и мрачен.

Тържествено над ледения ров

ще се изплези моята любов.

 

П. Д.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух