![]() ![]() Четирите от последната стаяВъв жълтата от смърт последна стая - там ангелите злъчни обикалят, слухтят над лунни старчески овали - във жълтата от смърт последна стая отплуваха вековните старици на восъчни достойни каравели. Най-Бялата попи в чаршафа. Леден дъхът й затрептя, като мушица с поръбени от залеза крилца, над факли от умиращи лица.
Най-Милата напълни се с омраза, тя не посмя да ахне, дълго тъпка ръждива кръв - и вулканична пъпка израсна над града... но ни запази. Единствено натрапчиви, широки вратите на очите й блестяха разтворени, но верни там лежаха на пъстрите й плитки двата смока. И никой не поемаше натам. Най-Живата забрави ад и срам -
Надигна се, подканващо съблече, простря червена нощница на стола, изпъна се неистова и гола, пришпорена от мраморната вечер - извика и в екстаза засънува. И тя напусна сбърчената кожа, разплете жилите и ги положи, изгря душата й... А тя отплува.
И дълго ги изпращаше, една, ръката на четвъртата жена.
Е.
![]() ![]() ![]()
© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!
|