напред назад Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Любовникът


До извора от жажда аз умирам.

А изворът прощален и невинен

люлее царското любовно ложе,

и чувам как гръклянът ми вибрира:

- Разменям цяла розова пустиня

срещу една непохитена кожа!

 

Царицата се вмъква, сластно вие,

във нощната си кожа се изпъва

и чака като непозната птица

ръцете ми сами да я открият,

преди да млъкне глашатаят мъртъв,

преди да викне моята вдовица.

 

Усещам сянката ми да минава

през факлите - прокажена и влажна -

стърчи гърбицата ми под венеца

на недостойната любовна слава.

Приветства ме насън добрата стража:

- Царицата го чака във двореца!

 

Аз ще пристигна някога, царице,

обкичен с цвят от северни смокини,

под кожата ти хладно ще се вмъкна,

ще гълтам бавно млечната мъглица,

додето като облаче изстина,

пронизано от божията мъка.

 

Додето те ръзпръсна върху пода

и изкълва последното ти зрънце

с подпухнал клюн, с огромни сини устни.

Ще бъда като бог на ешафода

и между стройните космати вълци

принцесите ще ми се плезят вкусни.

 

Мълчи, царице! В тебе ще пролазя...

Как скърца кожата под мойте пръсти,

като коричка на умряла мида.

Пълзя у теб... Но кожата е празна

като балон от спомени, ще пръсна

мъртвешкия му дух. И ще си ида.

 

Но аз желая кожата, желая

и този рус прашец между бедрата,

и тази пропаст под корема объл -

светилище от влага, мъртва стая...

Царице, ти си Нищото излято

от плътското ухание на гроба.

 

П. Д.

23.09.1991 г.
Несебър

 


напред горе назад Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух