![]() ![]() Сътворението100 000 г.пр.Хр., Небето
Маестрото се учи да говори. Широко е челото му. Два пръста. Езикът му пулсира къс и късен в решетката от зъби. Древен корен
обвива посинялата му шия, повлича го нагоре... Но не иска Маестрото, мучи страхлив и нисък, стипчива кръв от невестулка пие
и се зарива във пръстта червива. А коренът се къса, стърже, свири, изтегля го, свисти гръклян прозирен... Маестрото към слънцето отива
и ритат ходилата му, ще пламнат, и хлопат вкочанените му плещи... Отдолу срещу слънцето се блещят муцуните - възторжени и гладни.
![]() ![]() ![]()
© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!
|