напред назад Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Сътворението


100 000 г.пр.Хр., Небето

 

Маестрото се учи да говори.

Широко е челото му. Два пръста.

Езикът му пулсира къс и късен

в решетката от зъби. Древен корен

 

обвива посинялата му шия,

повлича го нагоре... Но не иска

Маестрото, мучи страхлив и нисък,

стипчива кръв от невестулка пие

 

и се зарива във пръстта червива.

А коренът се къса, стърже, свири,

изтегля го, свисти гръклян прозирен...

Маестрото към слънцето отива

 

и ритат ходилата му, ще пламнат,

и хлопат вкочанените му плещи...

Отдолу срещу слънцето се блещят

муцуните - възторжени и гладни.

 


напред горе назад Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух