![]() ![]() Мравките или смъртта на Сократ389 г.пр.Хр., Атина
Пият мравки от черни бокали, от очите на важния дядо, и възбудени щъкат нагоре към петата на сивото слънце, те ликуват със мускули алени, бъбрят нещо със шепот площаден, с тежестта си красиво се борят, всяка мравка е сянка на зрънце.
Мили мравки, задръствате пътя, замръзнете прощално послушни! Златни бръмбари стилно се смеят и ги мъчат с изпитани щипки... Тези мравки пренасят смъртта си със достойнство на гении, пуши над кервана възхита елейна, похотливият Бог ги опипва.
Те ще крачат до тихия пясък - многоточие черно - клокочат и щурмуват, и бързат, и куцат... Ето, идат еднаквите братя! Но петата на слънцето плясва и се пръсват пълзящите точки, и е време за моите звуци да надмогнат гърма на петата.
![]() ![]() ![]()
© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!
|