напред назад Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Песен на войниците на Александър Македонски


331 г.пр.Хр., Александрия

 

Нозете ни ще излъскат прашната кожа на Индия.

Боговете ще мътят в облаците градушки.

Но дори да надникнем зад хоризонта зазидан,

Съблазнителен огън в безкрая ще пуши.

 

Матовите принцеси ще ни сгреят с телата си хладни.

Златни реки ще мият челата ни чисти и равни.

Само нека превземем последната Александрия!

Само нека целунем звездите под Александър!

 

Ще заръси нощта сребърна тиха росица.

Гальовно ще ни премаже последната царска награда.

До дъно ще ни кълват, ще припяват горчиви птици:

- Къде е вашият дух?

       А ний ще мълчим: - Александър...

 


напред горе назад Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух