Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

2 г., Витлеем

Дева Мария износи утехата

в тиха утроба с трагично ухание.

Плъзват свенливи легенди предрешени:

- Иде Месията! Царят на Ехото...

Нежно ще влезе в недрата на раните,

с дъх ще помилва най-милите грешници!

В мъртви хралупи настава ликуване,

в слепите черепи - сенки на мълнии

ровят и пеят, стаяват се лудите,

гладните щипят лицата си румени!

Само пустинята вее от тъмното:

- Късно е, късно е вече за Чудото...

Лъже пустинята! Ето - Месията,

вижте: в очите му - хляб и безсмъртие.

Къпят се в смях вдъхновени апостоли,

златният вятър издува кесиите.

Стискай Утехата! - шепнат ми Първите.

Вярвай в Месията! - сплетничат костите.

Само да свърши гласът на пустинята!

- Късно е, късно е вече за Чудото...

Сладко дълбае в мечтите ми виното!

- Късно е, късно е вече за Чудото...

С плач се наливат във пазвите брадвите!

- Късно е, късно е вече за Чудото...

Господи, виж по петите ти стадото!

- Късно е, късно е...

Търся пустинята, горд и голям.

Искам да бъда единствен и сам.

Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!