![]() ![]() Раждане2 г., Витлеем
Дева Мария износи утехата в тиха утроба с трагично ухание. Плъзват свенливи легенди предрешени: - Иде Месията! Царят на Ехото... Нежно ще влезе в недрата на раните, с дъх ще помилва най-милите грешници!
В мъртви хралупи настава ликуване, в слепите черепи - сенки на мълнии ровят и пеят, стаяват се лудите, гладните щипят лицата си румени! Само пустинята вее от тъмното: - Късно е, късно е вече за Чудото...
Лъже пустинята! Ето - Месията, вижте: в очите му - хляб и безсмъртие. Къпят се в смях вдъхновени апостоли, златният вятър издува кесиите. Стискай Утехата! - шепнат ми Първите. Вярвай в Месията! - сплетничат костите.
Само да свърши гласът на пустинята! - Късно е, късно е вече за Чудото... Сладко дълбае в мечтите ми виното! - Късно е, късно е вече за Чудото... С плач се наливат във пазвите брадвите! - Късно е, късно е вече за Чудото... Господи, виж по петите ти стадото! - Късно е, късно е...
Търся пустинята, горд и голям. Искам да бъда единствен и сам.
![]() ![]() ![]()
© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!
|