![]() ![]() Прощаване с варварите410 г., Рим
КАКВО ТУК ЗНАЧАТ НЯКАКВИ СИ ВАРВАРИ,
Като стара душа прокънтя, търколи се всемира и разцъфна нощта пред очите на глухия град. И дочувах, че пея в безсмъртния хор от вампири, и обръщам телата, прозрачни от шарка и глад.
Как обръщах телата, лицето ти търсех любима, и пращяха огньове в безгласните сиви очи, звучно капеха сенки, умирах от страх, че те има, и се къпех във кръв - и осъмнах горещ и горчив.
Колко бели тела, колко сенки обърнах нагоре и крещях, че е време за моите нежни листа, за любовния звън на дъжда - как в последните хора влиза бавната нощ, властва тихата мощ на плътта.
И тогава изплува слухът - сто набъбнали устни - покатери се той, после яхна смирения стих и разнесе, любима, че ти си глупачка изкусна, че гориш и хрущиш под чакалите на Аларих.
И оголих духа си до черно, езика наточих, и се клех: ще науча проклетия долен народ. А тълпата порасна, примлясна и мене посочи: - Мръсен варварин! Дръжте противния скот!
Дръжте мръсния варварин! - свиреше жълтата пяна. В слабините усетих как влиза епичния клин и дочух през съня: Вече варвари никъде няма... И завих с глас на вятър, който моли лъжовния Рим.
* Този "цитат" е изписан с молив по диагонал в горната част на същия поред лист в Тетрадката. Допускам, че негов автор е самият Павел (бел. съст.)
![]() ![]() ![]()
© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!
|