Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

410 г., Рим

КАКВО ТУК ЗНАЧАТ НЯКАКВИ СИ ВАРВАРИ,
КОГАТО СТАТУИТЕ ВЕЧЕ ДИШАТ*

Като стара душа прокънтя, търколи се всемира

и разцъфна нощта пред очите на глухия град.

И дочувах, че пея в безсмъртния хор от вампири,

и обръщам телата, прозрачни от шарка и глад.

Как обръщах телата, лицето ти търсех любима,

и пращяха огньове в безгласните сиви очи,

звучно капеха сенки, умирах от страх, че те има,

и се къпех във кръв - и осъмнах горещ и горчив.

Колко бели тела, колко сенки обърнах нагоре

и крещях, че е време за моите нежни листа,

за любовния звън на дъжда - как в последните хора

влиза бавната нощ, властва тихата мощ на плътта.

И тогава изплува слухът - сто набъбнали устни -

покатери се той, после яхна смирения стих

и разнесе, любима, че ти си глупачка изкусна,

че гориш и хрущиш под чакалите на Аларих.

И оголих духа си до черно, езика наточих,

и се клех: ще науча проклетия долен народ.

А тълпата порасна, примлясна и мене посочи:

- Мръсен варварин! Дръжте противния скот!

Дръжте мръсния варварин! - свиреше жълтата пяна.

В слабините усетих как влиза епичния клин

и дочух през съня: Вече варвари никъде няма...

И завих с глас на вятър, който моли лъжовния Рим.

* Този "цитат" е изписан с молив по диагонал в горната част на същия поред лист в Тетрадката. Допускам, че негов автор е самият Павел (бел. съст.)

Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!