Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

1492 г., Океана

Главоломно прииждаха сенки на питомни риби

и отъркваха люспи в скриптежа на влажните мачти,

и трошаха солта великанските зъби на здрача.

Екипажът унесено милваше своята гибел.

Припев:

Всички чудовища ревват: - Земя!

Блъска във пазвите вик на кама.

Бог се надвесва от млечния връх,

звучно целува най-смелия плъх.

И се скупчихме банда брадати. Оглупя Адмиралът

и разсипа пред всички чувалите с вяра,

и се валяхме, клехме, ехтяха щастливи шамари,

и одрахме с мечти на безкрая безкръвното тяло.

Припев:

Всички чудовища лаят: - Земя!

Остри мечтите испанска кама.

Бог се надвесва от млечния връх,

мокър захапва най-милия плъх.

И затъкнахме с вата пастта на доброто животно,

на глупака, от който течаха словата проклети:

- Искам вечно да търкам зеления гръб на морето

- И да галя по кожата сластната бяла самотност...

Припев:

Всички чудовища плачат: - Земя!

Всяко сърце е гнездо на кама.

Бог се изхлузва от млечния връх,

тъжно изяжда най-крехкия плъх.

Обратно към: [Любовникът и Маестрото][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!