![]() ![]() Нова песен на моряците от експедицията на Колумб1492 г., Океана
Главоломно прииждаха сенки на питомни риби и отъркваха люспи в скриптежа на влажните мачти, и трошаха солта великанските зъби на здрача. Екипажът унесено милваше своята гибел.
И се скупчихме банда брадати. Оглупя Адмиралът и разсипа пред всички чувалите с вяра, и се валяхме, клехме, ехтяха щастливи шамари, и одрахме с мечти на безкрая безкръвното тяло.
И затъкнахме с вата пастта на доброто животно, на глупака, от който течаха словата проклети: - Искам вечно да търкам зеления гръб на морето - И да галя по кожата сластната бяла самотност...
![]() ![]() ![]()
© 1993 Пламен Дойнов. Всички права запазени!
|