напред назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Заточеници или Детските ковчези


Реч, произнесена от файтон в работническия квартал на 20 декември 1994 година

 

 

Като мраморни лодки белеят ковчезите,

приютили телата на малките пътници.

Из крайбрежната тиня се щурат лодкарите

и потягат весла към водата изплезени.

И съглеждам след малко как вземат ги мътните,

водораслите с рибите, после клоните с гаргите.

 

Тези плачущи татковци под върби абаносови

крият криви усмивки, защото е щастие

да изпратиш детето си някъде другаде,

само тук да не бъде... Озъбват се носово,

малко гробче поръчват със форма на Австрия

и изкуствено славейче вечер - за будене.

 

Но къде заминават децата ни, татенца?

С тези лодки, които минават за дъбови,

ала пак ни минават, защото са чамови

ще заминат на дъното... Дайте грозните патенца

и децата ще стигнат до остров със гълъби

и до свят, в който плачат хамали и камъни.

 

И когато се върнат децата ни с фракове,

пролетта ще ухае на призраци чувствени

и ще цъфнат луни над далечните гробове,

ще посеем зърната на белите макове,

и децата тогава ченета изкуствени

ще извадят за нас от мистичните джобове.

 

И ще сложим ченетата златни и истински,

и с богати усмивки ще тръгнем сред хората,

милиарди слънца ще се къпят в устата ни.

Ще настъпи Зората на нашето кискане

и в свистящите струи ще скърца умората

като шлеп със селяци към рая изпратени...

 

Но сега спят децата и клепачите синкави

скриват двете луни на зениците сплашени.

Всеки татко повива сам своята мания,

на детето си стъклено шепне: - Ех, синко, ти

ще забравиш за нас, но спомни си за нашите

жълти зъби с коронки от гнили мълчания.

 

Глас от тълпата:

Недалеч от пазара

сто ковача коват

двеста детски ковчези.

А поетът повтаря:

-Тиха смърт, свята смърт.

Ей това е поезия!

 

Тълпата запява:

Тиха смърт, свята смърт.

Всички спят в този Път.

Свята двойка от Там ни следи,

бди над Пътя с две черни звезди,

те - любов или смърт,

те - любов или смърт.

 


напред горе назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1997 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух