напред назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Брачна нощ


Първи (ръкописен) вариант на слово, което трябваше да бъде произнесено пред служители от обредните домове на 27 май 1992 година

 

Сиви сватбари изпращат Великото винено слънце -

аз боядисвам корема му плосък и жълт.

Бързам да хвърля нощта на самотните вълци,

бързам да стигна върха на познатата гръд.

 

- Хайде, излизайте! Горе ме чака Оная!

Хуквам по стълбите, свалям пердетата с вик.

Чувам гръдта й как чака и виждам замаян -

Свети в устата ми моят запален език.

 

Влизам при Нея пиян, размотавам гласа си:

- Хайде, любима, ела да обяздим големия срам!

Някой извика: - Къде са очите ти късни?

Нея я няма от цяла година насам...

 

Ето - убивам огромната празна година...*

 


* "Както се вижда, това слово започва добре, лирично. Но не ми стигнаха силите да го завърша. Споменът, че нея тогава я нямаше, едва не ме съсипа." (Разяснение на П.Д. към първия вариант, направено в разговор на 21 декември 1993 г. - бел. В. Ганев)

 


напред горе назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1997 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух