напред назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Сватба


Втори (печатан) вариант на словото, произнесено пред служителите от обредните домове на 18 септември 1993 година

 

Сватбарите умират да се чукат весело,

да плуват податливи във Горчивото,

да вирят смугли мигли над ракията

и да въртят халките си под масите.

Ала това е скритата процесия

на мислите. За нас е важна гривата

на ритуала - силната му мантия,

с която ще покрием всяко щастие.

 

Започваме с летящите букетчета

и стъкления ритъм на стотинките.

И после - сто ръце съблекли въздуха

и сто глави изгубени във търсене...

Жени раздават захарни човечета.

Не трябва никоя да плюнчи бримките

на своите чорапи! Нека пърхащи

да забавляват гостите навъсени!

 

И чак тогава влизат мажоретките -

с хусарски шапки, хрускави и хрисими.

Дорийските колони на краката им

се люшкат като при земетресение...

А кръстникът, надвесен над салфетката,

спонтанно нека да крещи "Брависимо!",

и всеки трябва да започне яката

да се изпълва с чисти намерения!

 

И идва ред на номера със негрите.

Те почват танц там-там със тарамбуките,

додето шоколадите им схванати

не се издуят като черни гларуси

и се издигнат ниско над тополите,

и отлетят през цепките на скуката...

(И после негрите превръщат банята

в студентски град от екзотични фалоси.)

 

Тогава майката ще стане вихрена:

Ще мислят младоженците за наема,

с хорото майките ще спрат естрадата,

бащите ще приклякват като гарвани.

Накрая всички се събират стихнали

и издълбават с ножчета сгъваеми:

Ах, нека само се разбират младите,

а ний с каквото можем ще помагаме!

 


напред горе назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1997 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух