напред назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Разговорът на четиримата


- След неумелата победа

пристигат стройни лешояди,

забиват клюнове високи

в месата капещи отгоре.

Избива жълта дълга бледност

по жертвите незнайно млади,

в утробите им черни локви

с вълни от скръбна кръв говорят.

 

- О, глас на тесни океани,

заключен в мъртвите стомаси!

Ще се огледаме във тебе

и тази гледка ще ни вдигне.

Но още е студено рано.

Орлите мъката си снасят

и лешоядите ни дебнат

със клюнове от мърша сини.

 

- Изпийте, ненаситни птици,

съня на гниещите жертви -

че бузите им още светят,

кълваните очи са бодри,

сърцата са като девици,

избягали от свойте клетки.

Изпийте ги и пригответе

усмихнатите ешафоди.

 

- Ще тръгне Истинската Вяра,

намазана със кръв и пяна!

Отците ще измислят храма

на най-последната победа!

И жертвите ще разговарят

на бал небесен призовани,

а победителите нямо

от гробовете си ще гледат.

 


напред горе назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1997 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух