напред назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Зърната


Тялото на непознато момиче, 6 януари 1994 година, около 2 часа след полунощ

 

Цъфти под мене Мъртвата, проникват

зърната й в утробата ми чужда.

Покълват детски пръсти от зърната

и се разхождат като невестулки,

играят си със тайната велика,

погребана във тялото ненужно.

Зърната пазят новия зачатък

на мъртвата озлочестена булка.

 

Вървя по върховете на гърдите,

събирам с устни тромави зърната,

а Мъртвата се прави на заспала

и нещо във косата ми прошепва:

една сълза от шепота излита,

изчезвам сред соленото й блато,

но Мъртвата ме скрива с одеало

като под суха и студена клепка.

 

Мълвим под клепката, зовем плътта си

във своя бял затвор да ни изпрати,

да ни повие в своя уплах верен.

И Мъртвата в мълвенето разкъсва

гърдите си и с нея аз се сраствам...

но пръсват се зърната..........................

И когато

събудя Мъртвата, ще се намерим

в танцуваща гора от детски пръсти.

 


Записка на Р.С.: "Тогава трябва да съм я разгърдил, защото спомням си, че правеше някакви слаби движения още с устните си и мене ми се е струвало, че мъчно диша."

 


напред горе назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1997 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух