напред назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Ухото


Тялото на Диана, 19 януари 1994 година, около 23 часа

 

По хлъзгавото стълбище на малкото момичешко ухо

промъква се езикът ми и стълбището алено звъни.

Нахлува алчна тишина като в изгубена тръба от Йерихон,

но от ухото веят гласове: Надолу, надолу, надолу,

     надолу слезни!

 

Ухото се разцепва в скриптежа на студения език

и прилепи ще срутят разголените светли кухини,

а мекият хрущял се пука като шлем на стар войник,

но ме повлича влажният възторг: Надолу, надолу, надолу,

     надолу слезни!

 

Стоварва се езикът ми на дъното в катранната мъгла:

там дебнат мрачни роби - те гледат в ясните му глъбини,

а после го подхвърлят, облизват го с любовни пипала

и хилят се над чуждия език: Надолу, надолу, надолу,

     надолу слезни!

 

Момичето ще скъса ухото си от този робски смях,

едва държа ръцете му, из нямата ми паст викът снове -

защото виждам долу езикът ми да се топи от страх,

а робите го мелят в устата си с мъгливи гласове.

 

И те ще викат с него забравените свои имена,

ще го въргалят грейнали под облак от тържествени сълзи,

додето се превърне езикът ми в уплашена змия,

и бързо ги целуне, и тихо от ухото изпълзи.

 


Записка на Р.С.:"Трупът е облечен в граждански модни горни и долни дрехи...""

 


напред горе назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1997 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух