напред назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Езикът


Тялото на Диана, 20 януари 1994 година, около 2 часа сутринта

 

На устната почива си езикът.

И тялото му, рохкаво от влага,

настръхва в трескавата си самотност.

Езикът на момичето пониква

от глината на устните и ляга

пред зъбите като кристална котва.

 

Блести езикът в мъртвината сгушен,

с криле на рой мушици се издига

и острието му звъни за поздрав.

По-здрав от гол ждребец, езикът люшка

два сини хълбока като вериги,

тръбят за кръв невидимите ноздри.

 

.............................................................

 

В смъртта момичето на мен прилича.

Прокрадвам се в смъртта - да го разбуля,

да го помисля в скръб непреводима.

Езикът помни своето момиче

и се нахвърля върху мен, разгулен,

завлича ме в момичешкото име:

 

"Диана! Моя призрачна Диана!"

и в ласката му аз едва се крия,

а над момичето блуждаят, бели,

езиците ни - лебеди пияни,

преплели синкави, лениви шии,

гърмят с криле и плавно се отделят...

 

О, тайна власт на мъртвите езици!

Изгубени сред гласове безлики,

те няма в тази смърт да проговорят,

но ни следят от восъчни зеници,

додето в мойте устни не поникнат

и хладно се разплачат от умора:

 

"Диана! Моя призрачна Диана!"

 


Записка на Р.С.: "Куршумът е пробил корсета и се е спрял на външната дреха, без да я пробие."

 


напред горе назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1997 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух