напред назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Гръклянът


Тялото на непознато момиче в анатомическата зала на 21 февруари 1994 година

 

Там във гръкляна лежи душата,

цялата в дупки от сън и злато.

В дупките гледат страхливи мисли,

тръпне душата зла и златиста,

мислите клатят мокри главички -

искат да кажат: Ставайте всички!

Но се търкулват с пукот в тревата

и се изгубват отвъд душата...

 

Не във гръкляна, а в долината

между гърдите дебне душата,

в бистрата кожа, костите скрила

шава душата малка и мила.

Ето - напипвам влажния корен,

там е душата - в тъмната пора.

Слушайте, бедни братушки и братя,

в пората пуста тътне душата!

И ще изскочи в черно калосан

нейният дякон с тяло на косъм!

Първият косъм нека излезе,

нека се люшне гордо изплезен,

да го избръснат от жълтата кожа,

ала да счупи два тъпи ножа.

 

С голите глъдки на дръзки шербети

расне душата, кожата сцепва,

порите зейват, бдят смъртоносни,

вече се люшват яростни косми,

космите руси - златни душички,

искат да кажат: Ставайте всички!

Ето гората - твърда, космата,

тръгвайте, влизайте вкупом в гората:

остри души се поклащат гробовно,

свирят из нея очички оловни,

ала гората е толкова гъста -

никой не може да я избръсне.

 

Там ще изчезнат братушки и братя

и ще въстане отрова в душата.

Нека въстане, нека остане -

там във душата тупти гръкляна.

 


Записка на Р.С.: "Задъхан наближих аз. Душата ми те виждаше. Душата ми отгатна."

 


напред горе назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1997 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух