напред назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Очите


Тялото на непознато самоубило се момиче, 2 часа след полунощ на 9 март 1994 година

 

Разрязано момичето кърви,

на масата кръвта му се излива

и изпълзяват думи мълчаливи

със пламнали като главни глави -

търкалят се и раснат едри, живи,

и всяка в своето небе мълви:

  Първа глава

"Вдигни ми китките любовни -

откъснати, посечени -

да греят в мартенските вечери

вместо очи дъждовни!"

  Втора глава

"В мрака пак ли

мъж мълчи?

Мокри факли

в две очи..."

  Трета глава

"Можех жива да ти се отдам,

ако бе повикал моя сън

в китките ми - втори път посичани.

Но сега съм свещ от Нотр Дам

и ще капят бучки леден звън

в празните камбанки на очите ми."


 


напред горе назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1997 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух