напред назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Небцето


Тялото на непознато момиче, около 23 часа на 10 май 1994 година

"Спи ми, биле, под небцето,

под небцето - крехка плоча,

крехка плоча - над юнака,

над юнака - който чака,

който чака - с мъжка сила,

с мъжка сила - че да вземе,

че да вземе - знойно биле,

знойно биле - в зимна урна."

Така си пеех, паднал върху нея,

проврял се целия във кухината,

оглеждах свода на небцето златно

и чувах ангели сълзи да леят.

 

Прокапваха очи на стенописи,

реки от акварелни карамфили -

две ранички и глас омесен в писък.

Чер зъб се клатеше като кандило.

 

И кучешките зъби - дълги свещи

рисуваха високи сенки, впити

една във друга. Гол венец кървеше,

а отстрани мълчаха мъдреците.

"Ой те, небо, ниско небо,

ниско небо - стой, не падай,

стой не падай - пукнат купол,

пукнат купол - гроб ще стане,

гроб ще стане - храм опален,

храм опален - с поп невидим,

с поп невидим - призрак празен,

призрак празен - под небото."

Тук населявам болните пролуки

сред грохоти от литургии кратки

и на небцето всяка нощ блещукат

безброй звезди от стари едри капки.

 

Край килнали се кътници и жили

изпънати над сливиците родни

вървят изгърбени певци с прогнили

издъно корени, жужат народи

 

с изпуснати съдби и безпризорни

родители се спускат към сърцето

й, само глухите деца се борят

сами между езика и небцето.

 

Но винаги небето се откъртва

подобно гръб на костенулка мъртва...

 


Записка на Р.С.: "Смърт. За да проникна в смисъла й, аз искам да си я въобразя надвесена над мене."

 


напред горе назад Обратно към: [Висящите градини на България][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 1997 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух