напред назад Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Картини от едно семейство III


Надушва другия, когато я целува.

но той не знае този аромат,

не чува нищо, иска да е сляп

и с цялата си страст да се преструва,

че тя е само негова, че тя

единствено за него се старае,

така че роклята й на цветя

разцъфва под дъха му и ухае.

 

- На мускус ми миришеш - казва тихо.

- На мускус ли? - отвръща тя. - А, знам.

Защо на мускус? - той не вярва сам,

че си мълчи. Уж вчера се сдобриха,

а тя веднага да се отдаде

на друг! И то следобед като к... втурва

се той навън и синьото перде

плющи след него като век над урва.

 

....................................................................

 

Но се завръща някъде след десет,

примъква се във спалнята, дъхти

на водка. Греят нейните черти

като въжета, на които бесят.

И той погалва спящото бедро,

пропада после в сладката й бездна,

лети щастлив и - разтопен в сребро -

там някъде при другия изчезва.

 


напред горе назад Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух