напред назад Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Джин


или

ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ПОДДЪРЖА ЛАЙНЕР

 

 

На масата - мъж и роза,

жена на трийсет и нещо,

започва - бавна, гореща,

в прозрачна ритмична проза:

 

Толкоз джинове съм изпила

че тука ми викат Джина

някои ми казват Лола

в смисъл Лолобриджина

Мъжът ми го няма почна

на някакъв мазен лайнер

лайнер натъпкан догоре

с презокеански боклуци

и моят със тях го няма

по цяла година мърсува

през седем-осем морета

Голям лайнер е с извинение

на деветото го забравям

Ако не пия джина си

трябва да легна със тебе

Не че не искам обаче

тъкмо съм си поръчала

 

Но кой зад лунната кожа

гали-пали магнезия?

Някой хвърля светкавица.

Мъжът на няколко гласа

жан-жин - с наздравица

дъха-лъха, приглася:

- Ако ме слушаш, може

да пробвам с малко поезия!

 

Искам те зла, пияна - в тъмни градини, в усойни

облаци сред кентаври от богове и птици.

Дива и натежала да се топиш от слънце като сърце на прилеп,

жална и пожелана в гълъбови порои

да ме валиш, да никнеш в празните ми зеници,

да ме напълниш догоре с вяра и богомили.

 

Твоите устни ми трябват, моя студена Джина!

Моя гореща Лола! Само ми дай да чуя

кой непоискан свири в скръбните ти трахеи,

в твоята гръд да видя ябълкова родина!

Само да влезем двама сред часовете буйни -

и лайнерът ще изчезне в бури и суховеи!

 

На масата - мъж и роза,

жена на седем големи.

И няма ни стих, ни проза,

а само край от поема:

 

Нещо не ме усещаш

инак си нежен южен си

Ама аз искам лайнера

защото си искам джина

Ако не пия джина си

няма да има лайнер

и ако няма лайнер

джина ми ще е празен

Затуй ми гори душата

Налей! Или млъкни махни се

или ми сипи догоре

че лайнера ще потъне...

 

Жената поклати само

кристално, лениво рамо -

и нежна луна засвети

над кораби и морета.

 


напред горе назад Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух