напред назад Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Картини от едно семейство I


Той обича да гледа мъжете, които заглеждат жените,

да потъва във слепи капани между леки жени и съпруги.

Там ги иска жените - да ги има в очите на други

мъже - в някой ъгъл на старо око, между клепка и мигла,

да ги има една по една: стара чанта и кльощава пикла,

първо - тъмна жена, после - светла жена, после - всички,

да ги жъне сред мъжки сълзи - пантери, женички,

на райета, съблечени, пухкави, апетитни...

 

И накрая, когато на всички жени се насити,

той обича да моли мъжете:

- Затворете очи, затворете!

И мъжете завиват жените с прозрачни клепачи,

и поемат навсякъде - сомнамбулни добри минувачи,

той минава над тях, по клепачите тихо почуква

и жените от сънните процепи рукват -

тротоарът звъни от телата им и се плисват жените...

 

Той си тръгва към къщи и любовния град дирижира,

с крак отваря вратата, задушава с целувка жена си,

после търси очите й - и се вижда там - зъл и прекрасен...

Но жена му затваря очи - и го няма... замира, умира...

 


напред горе назад Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух