напред назад Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Картини от едно семейство II


Тя обича да гледа мъжете, които заглеждат жените.

В кръг - очи на ловци и на жертви.

Те се гонят по ретини, в хладни дълбоки дъна

и се стигат, и пак се разделят, оплитат

него с нея и другата, после втора със трети,

малък мъж с дебелана, звяр със крехка жена.

 

Тя преследва лова, тя измисля лова, тя разплита

гъсти мрежи от погледи, снопи от сладки жила,

разпределя - умник със глупачка, убиец със прима.

Тя чрез други жени се отдава - в бързи образи в сластно кълбо...

Тя избира къде да изпрати жените

сред безкрайната оргиастична мъгла

и къде тя самата да падне и всичко да има -

силни челюсти, римски погледи, звънки мускули - от до!

 

И така е през целия ден - тя хвърля очи след очи като пояси,

вечер бързо влетява през прага, мъжът й я среща с очи,

пълни с други жени от деня, в зениците с белези.

Тя: - Така ми се плаче! Той: - Недей, не плачи!

Чакай, дай да те видя, любима! Добре ли си?

- Да, - отвръща му тя. - Но дай да затворим очи! Хайде, твоя съм...

 


напред горе назад Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух