напред назад Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Мечти: От седмия до четвъртия


От седмия до четвъртия всяка вечер

с ямболска гроздова под ръка

слиза вдовицата на полковника.

Течението издува зеленото й елече

и тя плува върху мъчните си крака

до прага, където я чака любовника.

 

- Айде, много се бавиш! Къде си!

Той дръпва бутилката нажежен

и захапва за гърлото жълтата гроздова,

и се скрива навътре. Тя прави компреси,

клечи при ледения леген

и го чака да падне с парализа в мозъка.

 

После взима в ръце главата му като птица,

побеляла от спирт и бинт. За миг

тя си мисли: - О, боже, каква съм загубена!

Но веднага разбира есенната вдовица,

че е намерила своя ранен войник:

- Само той е възлюбен, само аз съм възлюбена!

 

И за този единствен спасителен миг

от седмия до четвъртия всяка вечер

тя мечтае да мъкне хълмистата си гърбица

със жълта гроздова и зелено елече

към своя велик войник-алкохолик -

надолу по еволюционната стълбица.

 


напред горе назад Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух