напред назад Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Из "Нова северняшка песнопойка": Три синджира


Отдолу са се задали

сребърни и смолисти,

бакърени и кахърни,

дор три тежки синджира -

цели обрасли в корали,

в сълзици вместо мъниста,

откъм морето да върнат

рибари, морски пастири.

 

Синджири тежки излизат,

не водят ни рак, ни риба,

ни идат късни рибари.

Една там жена застана

с тъкана от пясък риза

и вятър завя, зашиба

по урвите, дето свари,

и викна - жена и рана:

 

„Ой, тежки празни синджири,

къде са ни ваште роби -

рибари млади, красиви

и моят рибар къде е?

Защо се с вас не прибира?

Русалка ли го загроби?

Или се змия увива

в сърце му и там се смее?

 

Там първи синджир запява:

„Аз с тежки халки прихващам

ръце и нозе, и кости,

овързвам сърца и нощи.

При мене секи остава,

със цял живот ми се плаща,

един път да се залости

и ей го - молец и мощи.“

 

Там втори синджир додава:

„Аз с тежки халки разделям

жена от дете и песен

и мъж от жена и слънце.

Да гониш мерак и слава,

да плуваш цяла неделя,

не ще да стигнеш несвесен,

пак ще си между леш и вълци.“

 

Там трети синджир завършва:

„Аз с тънки халки от бисер

завъртам люта ракия,

на морска пяна я правя.

И първи синджир да скършиш,

и втори синджир да минеш,

аз трети ще те опия

и в мене ще те удавя.“

 

Пак викна жена и рана:

„Ой, славни робски синджири,

вземете и мене бързо,

вълна да ми е постеля,

небе да ми е морава!

От вашта синя стомана,

морето цяло завира:

Ой, пъвият те овързва,

ой, вторият те разделя,

ой, третият те удавя.“

 

Жена завика, заплака.

Морето мълчи, тъмнее.

И който юнак посмее,

там три синджира го чакат.

 


напред горе назад Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух