напред назад Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Мечти: Любо от Копривщица


Във края на деветдесетте

да чакаш час цицорестата келнерка,

да дращиш йероглифи по салфетката,

да доизяждаш второто кюфте,

аламинутно, малко и студено,

да дойде тя - да ти провиди сметката,

а ти да мънкаш, виц да й разказваш,

да чувстваш неудобство просветлено,

докато тя главата ти отрязва

като щастливо коледно прасе

с писалка за един и педесе...

 

Така си мисли Любо от Копривщица.

Дедите му са клали турци, после

от турци също са били изклани,

но той сега за друго си мечтае:

да има бяла, спретната покривчица

и върху нея - прибори за гости

и чер хайвер, и раци, и банани,

и торта Гараш някъде към края.

 

Това е краят. Сенки като риби

обграждат Любо в тясната му стая,

ще се яви нощта като алиби

и той за същото ще помечтае.

 


напред горе назад Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух