напред назад Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]



Всяко състояние си има поза


І. МЪКА

 

Расте облакътената тъга на мама...

 

Виж: облакът, подпрян на лакът,

израства в слънчево дърво измежду хиляди лози,

които чакат.

Виж: от дървото заваляват майчини сълзи,

валят звездици и мушици,

започва да се лее млечен дъжд...

Но чуваш изведнъж:

в затворената книга на небето

сонм ангели скрибуцат

с пера от мъртви птици.

 

 

ІІ. ПРИТЕСНЕНИЕ

 

Хапе устните си - могат без да искат да целунат,

        могат и да кажат нещо,

        могат и да премълчат.

 

Нервно чупи пръсти - иска дълги съчки, за да лумне

     тънък танц по скулите горещи,

     да огрее преди миг въздъхналата гръд.

 

Скръстени ръце - да не посегне,

        да не счупи тъмнината, легнала зад прага.

 

Трескаво преглъщане - да спре мига завинаги напрегнат.

 

И кръстосани нозе - да не избяга.

 

 

ІІІ. ЩАСТИЕ

 

Бягай! Бягай срещу мен!

И скръбта ми ще се свие

от запаления вятър, който с тялото си сееш.

И с какво да те повия?

Огънят ще се засмее

във фенера на света.

Две разперени ръце - и литва

птицата на радостта.

 

 

ІV. ОЧАКВАНЕ

 

Издължена - към невидим извор - шия

на невиждаща във тъмното жена -

лебед, който търси в бавното море от мараня

капка или стъклена сълза - за да се скрие.

 

 

V. СТРАХ

 

Две треперещи лопатки се събират -

правят връх на пирамида.

Между тях главата се подава.

Костенурката е тръгнала да пита

време ли е вече да умира.

 

 

VІ. УЧУДВАНЕ

 

Очите със голямото си бяло срещу мен се впускат

като планински топки сняг,

търкулнати между високи рамена,

край слепоочия, потънали в слана,

в тръпчинки с тишина на бездна

и тънки процепи на устни -

усмивки, зад които дебнат

сияния от лунни мъдреци и мрак.

 


напред горе назад Обратно към: [Истински истории][Пламен Дойнов][СЛОВОТО]

 

© 2000 Пламен Дойнов. Всички права запазени!

 


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух