Обратно към: [Иванка Денева][СЛОВОТО]

Литературният живот не е механично взаимодействие на творци, книги и събития в пространството и като автономен "организъм" функционира по свои вътрешни закони, отразяващи обществените. И в този смисъл са жалки опитите на някои кръгове и автори да го парцелират и политизират, придавайки му главно извънхудожествени или монополни функции и свеждащи го до тях. Ще бъде хубаво за "демиурзите" от всички съюзи, направления и стилове и за творческото и социалното им здраве - след много отрицания, лутане и битки, катарзисът да облъхне литературните хоризонти и писателските сърца, за да създават своите изстрадани и истински произведения. От това биха се съживили трите "кита" на литературния живот: творците, читателите, обществото. Необходимо е озониране - във всичките му проявления: атмосферата, нравите, организацията - институционална и личностна, в информираността - какво и къде се създава, и особено в подредбата и осмислянето на художествените ценности.

Време е литературният живот да се възсъздава и себеизразява повече чрез "обектите си" – книгите, и естетическата им стойност, в задълбочени дискусии за тях и по проблемите на литературата, а по-малко – от съпътстващи или показни инициативи, опорочени конкурси с предизвестен победител и медийни самоаплаузи на неколцина автори. Това затъмнява обективната гледка за развитието и пъстроцветието на литературната градина, постила под нозете килимчета, неизтърсени от бълхите на пристрастията и отблъсква много стойностни творци от участие в литературните прояви и "състезания". Повсеместното увлечение по награди е гибелно за литературата и отделния творец, но е назряла очевидно обществена необходимост от промяна на статута, организацията и механизмите за присъждането им.

Затихващите и повече рекламни функции на оперативната критика, пренебрегването на "редакторската институция", унижението на съвременния творец - да моли спонсорите за издаване на книгите си, ширещото се саморазпространение (при унищожената и трудно възстановяваща се книгоразпространителска мрежа!), са някои от факторите, които намаляват стойността на голяма част от българските книги. Тези причини превръщат в Голгота живота на писателя, снижават и качеството на литературния живот и му придават елементите на ерзаца... Липсва продуктивен и двустранен диалог с читателя (информиран доста избирателно от специализираните издания, предавания и рубрики за създаваното и случващото се в литературата, особено извън София), поради което и четящият не се изявява като уважаван и равноправен партньор-ценител, не винаги подготвен за тази си функция. Непреодолимият стремеж за сегментиране на литературата, изкуственият водораздел на "столична" и "извънстолична", скритата селекция и "праговете" пред "младите автори" в някои издания - в залитането им да лансират няколко имена от "своя" съюз, школа или "кръжец", пречи за активното вграждане на пера с потенциал в литературния ни живот, в т.ч. и от "новите гласове".

Реалното присъствие в него на писателите като основни "движещи сили" зависи от тяхната устойчивост да бъдат себе си, да пишат творбите си пряко трудностите, проявявайки гражданската си позиция в годините на прехода. Немалко от утвърдените български имена създадоха и в новите условия ярки произведения, голяма част разчитат на вече сътвореното; някои мимикрират и се префасонираха в единствени изразители на демократичните процеси в обществото; един тесен кръг – от по-младите, се изживяват като радикални "реформатори" на литературата и "скулптори" на съвременното й лице; не липсват интегрирани с чужбински фондации, общества, спонсорства и др. И всички – достолепни или кресливи, допринесоха за отдръпване от литературния живот на немалко достойни хора и автори. Тези проблеми лишават до голяма степен "битието" на литературата днес от "целокупност", пълноценност и истинност, адекватни на художествените индивидуалности, възможности и постижения .

Убедена съм, че българската "книжнина" се вписва убедително в европейската: със славянския си корен и принадлежност, но главно с националния си облик, самостоятелен път на развитие и търсения в отразяване народопсихологията, миналото и настоящето, особеностите на българския нрав и ценности – национални и общочовешки. В контекста на европейското ни ново-старо съотнасяне, изразих и пред балканските писатели в Мелник т. г., и пред knigi-news.com основното си схващане: "В многообразието да отстояваме себе си и своята идентичност!" Днес мнозина се отказаха от "българската тема", избягват и тази с оцветеността на региона, историята, езика и особеностите му, пишейки единствено по общочовешките въпроси – като по-малко "ангажиращи" и повече вълнуващи европейците и света. Чуха се поплаци, че нашата литература е "невградима" и "непродаваема" заради спецификата на нашенското съзнание, живеене, език и характер - затова някои пишат под псевдоними или в неприсъщи за литературата ни жанрове и теми (за вампири напр.). Но преводите и засиленият интерес днес към нашите първомайстори на перото Йордан Йовков, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Валери Петров, Антон Дончев, Емилиян Станев (ЮНЕСКО го вписа в календара си за международно отбелязване на 100-годишнината от рождението му!), опровергават тези нагласи.

Всяка литература е неповторима със своята уникалност и става такава, ако изследва задълбочено националните особености, човешката и народната душа. Българският писател ще се себеосъществява като европейски в новите реалности ако продължава да следва своя друм, учейки се органично и от добрите чужди художествени образци. Мисля, че насъщната цел днес е да съхраним голямата българска повествователна традиция, защото се оказахме малко паметливи и непризнателни към постиженията и на предходниците, и на съвременниците си. Гледаме равнодушно и разрушаването на езика – без тревогата на Бодо Мроцек, който чрез запазването на цели пластове "изчезващи думи", в т.ч. и на по-архаичните, ратува за "съхранението и преноса на културния подтекст". Един неголям по население народ като нашият, може да заинтригува Европа с градините на паметта и културата. В този смисъл и подходите към литературното ни наследство следва да са особено внимателни: при прочита, осмислянето и анализа на създаденото в родната литература и култура – българският влог в Европа от векове и днес...

Обратно към: [Иванка Денева][СЛОВОТО]

© Иванка Денева. Всички права запазени!